Грижата за лежащо болен човек никога не е просто физическа помощ. Тя е ежедневна борба с дискомфорта, с усложненията, с тишината, която понякога крие болка. Едно от най-сериозните предизвикателства при пациенти в хоспис или при хора с ограничена подвижност са раните от залежаване – известни още като декубитуси. Те не са просто козметичен проблем или неудобство. Те могат да бъдат болезнени, трудни за лечение и дори животозастрашаващи, ако не се обърне внимание навреме. Често е нужна и професионална грижа.
Раните от залежаване възникват, когато дадена част от тялото е подложена на продължителен натиск, обикновено върху костни издатини като таза, гърба, лопатките, петите или лактите. Липсата на движение води до намалено кръвоснабдяване на кожата и тъканите, което с течение на времето причинява увреждания. Началото е почти невидимо – леко зачервяване, парене или дискомфорт. Ако не се вземат мерки, това може да премине в отворена рана, инфекция и сериозни усложнения.
В хосписите, където се грижат за пациенти с ограничена подвижност, превенцията на подобни състояния е приоритет. Защото знаем, че една предотвратена навреме рана може да означава спасен живот, спокойствие за близките и по-добро качество на живот за самия пациент. Но какво всъщност правят професионалните екипи, за да избегнат този риск?
Първата стъпка е наблюдението. Още при настаняването на нов пациент се извършва щателна оценка на риска от декубитални рани. Това включва анализ на възрастта, двигателната активност, наличието на хронични заболявания като диабет, състоянието на кожата и способността за самостоятелно движение. В хоспис Сердика този процес е част от стандартната практика, тъй като всяка добра грижа започва с разпознаване на рисковете.
Следва съставянето на индивидуален план за превенция. Този план включва регулярно обръщане на пациента на определени интервали – обикновено на всеки два часа, но понякога и по-често при по-висок риск. Това се извършва с изключително внимание, с помощта на обучен персонал и специализирани техники, които не причиняват болка и не напрягат допълнително тялото.
Изключително важна роля играят и специализираните антидекубитални матраци и възглавници. Те не са лукс, а необходимост. Създадени са така, че разпределят натиска равномерно и поддържат кръвообращението в уязвимите зони. Така кожата остава по-добре оросявана, а рискът от рани значително намалява.
Хигиената е следващият ключов елемент. Кожата на лежащо болен пациент е по-уязвима, особено ако има проблеми с изпускането или повишено потене. Затова ежедневното почистване, подсушаване и поддържане на кожата в оптимално състояние е неизменна част от грижата. Използват се специални кремове, подхранващи лосиони и защитни бариери, които създават допълнителен щит срещу влага и дразнене.
Но превенцията не е само въпрос на оборудване или техника. Тя е въпрос на отношение. В хосписите за лежащо болни, където персоналът познава пациентите не по номер на стаята, а по име и характер, грижата е лична. Понякога именно човешкото внимание е това, което позволява да се забележи навреме промяната в цвета на кожата или нехарактерно оплакване. Затова постоянният контакт и наблюдение са не по-малко важни от медицинските средства.
Ако все пак се появи рана, лечението започва незабавно. В хосписите с медицински капацитет се прилагат съвременни методи за локално третиране – от дезинфекционни разтвори до иновативни превръзки, които ускоряват заздравяването. При необходимост се включват и антибиотични терапии, но целта винаги е да се избегне това с ранна интервенция.
Превенцията на рани от залежаване е ежедневна грижа, която изисква не само професионализъм, но и отдаденост. Това е тиха работа, която често остава невидима за външния наблюдател, но която е мноо важна за пациента. Защото всяка превенция е предотвратена болка, спечелено спокойствие и още един ден, в който човек може да се чувства добре, обгрижен и в сигурни ръце.
Ние от Сердика не правим компромис при грижата за нашите пациенти във всеки един от филиалите ни:
