Срещата с близък човек, който страда от деменция и се намира в хоспис, често е изпълнена с емоции, несигурност и дори тъга. Може да се чудите какво да кажете, дали ще ви познае, как ще реагира, ще успеете ли да го утешите или ще направите посещението още по-тежко. Истината е, че думите понякога са второстепенни – много по-важна е топлината, с която са изречени, и присъствието, което предавате.
Разговорът с човек с деменция изисква различен подход – не толкова логика, колкото съчувствие, внимание и адаптиране към неговия свят. С малко търпение и правилна нагласа, тези разговори могат да бъдат не само възможни, но и ценни – и за вас, и за него.
Настройте се на правилната вълна
Преди да влезете в стаята, дайте си време. Напомнете си, че човекът, който ще видите, може би няма да ви познае, може да каже неща, които звучат объркано, или да мълчи дълго. Това не е лично – това е част от болестта.
Колкото по-малко очаквания имате, толкова по-лесно ще ви бъде да останете спокойни и да се свържете с човека пред вас, такъв, какъвто е в момента.
Започнете с усмивка, не с въпрос
Когато влизате при човек с деменция, започнете със спокойна усмивка, не с изречения от типа „Помниш ли ме?“ или „Как си днес?“. Подобни въпроси може да създадат тревожност, особено ако не може да ви разпознае или не знае как да отговори.
Говорете бавно, ясно и с мек тон
Често хората с деменция имат затруднения не само с паметта, но и с обработката на речта. Затова използвайте прости изречения, без сложни обяснения. Повтаряйте спокойно, ако не сте разбрани от първия път. Оставяйте време за реакция – не прибързвайте с отговорите.
Езикът на тялото е също толкова важен. Поддържайте контакт с очите, ако това не го притеснява. Дръжте ръката му, ако той позволява. Присъствието ви често говори повече от думите.
Влезте в неговия свят, не го коригирайте
Ако роднината ви говори за отдавна починал човек, за работа, която не е вършил от десетилетия, или вярва, че е някъде другаде – не го поправяйте.
Това не означава, че го лъжете. Просто избирате да бъдете до него там, където се намира в мислите си – в безопасност, без напрежение и объркване.
Използвайте снимки и спомени
Снимките често събуждат емоции и понякога дори проблясъци на спомени. Донесете стари фотографии, любими предмети, музика от младостта му. Тези малки неща може да отключат разговор или просто да донесат спокойствие.
Не се притеснявайте, ако не си спомни детайли. Дори самият глас или музиката може да бъде утеха.
Приемайте тишината
Някои срещи ще бъдат мълчаливи. И това е наред. Не се чувствайте длъжни да „поддържате разговора“. Понякога е напълно достатъчно да сте там – да седите редом, да го държите за ръка, да се усмихвате. Присъствието само по себе си е лечебно.
Следете за емоционални сигнали
Дори когато думите се губят, емоциите остават. Ако близкият ви изглежда тревожен, раздразнен или объркан, опитайте да смените темата или да го успокойте с топъл тон. Може би е време за кратка почивка. Не насилвайте разговора.
Грижете се и за себе си
Посещенията при близък с в хоспис за хора с деменция могат да бъдат емоционално изтощителни. Нормално е да чувствате тъга, вина, безсилие. Не пренебрегвайте тези чувства. Потърсете подкрепа от други членове на семейството, приятели или професионални консултанти. Колкото по-стабилни сте вие, толкова по-добре ще можете да дадете подкрепа.
Общуването с роднина с деменция в хоспис не е лесно, но е възможно – и дори ценно. В тези моменти не е важно да водите „нормален“ разговор, а да поддържате връзката – с очите, с гласа, с присъствието. Всеки поглед, всяка усмивка, всяка ръка, която държите – са жестове на любов, които достигат по-дълбоко от думите.
