Грижата за лежащо болен човек е едно от най-големите изпитания, през които може да премине едно семейство. Това не е просто ангажимент във времето, а физическа, психическа и емоционална отговорност, която често надхвърля силите на един човек. Дилемата „у дома или в хоспис?“ се появява в момента, когато близките усещат, че ежедневните нужди на човекът, който обичат, са повече от това, което могат да предоставят сами. Решението е лично, трудно, понякога болезнено – но информираността го прави по-ясно и по-леко.
Много семейства избират домашната грижа, защото вярват, че домът носи спокойствие, близост и чувство на сигурност. В началото това може да е най-естественият вариант – близкият е до нас, можем да реагираме бързо, да говорим с него, да чувстваме връзката. Но с времето се появяват детайлите, за които рядко мислим в началото. Нуждата от хигиена, която изисква усилие и време. Смяна на позата през няколко часа, за да се избегнат декубитални рани. Контрол на лекарствата в точни часове, следене на жизнени показатели. Ежедневно къпане, поддържане на чисто бельо, хранене със специален режим, риск от задавяне, обездвижване, инфекции. Грижата у дома често променя живота на цялото семейство, пренарежда графици, взаимоотношения, работа, сън.
Домашната грижа може да бъде успешна, когато има постоянна ангажираност, подкрепа от няколко членове на семейството, правилно оборудване и здравословно състояние, което не изисква грижа от медицински лица. Но когато настъпят усложнения или тежестта стане прекомерна, помощта от професионалисти не е отказ, а подкрепа. Защото понякога най-големият жест на любов е да дадем най-добрата възможна грижа, а не да се борим с всичко сами.
Хосписната грижа е създадена именно за моменти като тези – когато човекът е на легло, нуждите са ежедневни и постоянни, а състоянието изисква професионално наблюдение. В хосписите, средата е адаптирана така, че лежащо болният пациент да получава максимален комфорт. Медицински сестри и болногледачи са на разположение денонощно, контролът върху болката и симптомите е постоянен, а превенцията на рани, инфекции и усложнения се извършва от обучени специалисти. Там няма напрежение, че може да пропуснете лекарство, няма риск от неправилно позициониране, няма страх, че не знаете как да реагирате в критичен момент. В хосписите човекът е наблюдаван, подкрепян, не изпитва болка и е спокоен. А близките могат да бъдат до него с присъствие.
Разликата между двата подхода не е в любовта. Тя е в ресурсите. У дома имаме емоция, обич, близост. В хосписите има същото, но и медицинска система, оборудване, инфузионна терапия, кислород, специалисти, които следят за позицията на човека, рехабилитатори, психологична подкрепа за пациента и семейството. Някои семейства избират смесен вариант – грижа у дома до определен момент, а след това хоспис, когато нуждите надхвърлят възможностите. Това също е решение, което дава пространство да бъдем човек, партньор, дете, а не само болногледач.
Хоспис Бургас Сердика предоставя професионална грижа, хигиена, контрол на болката, превенции, хранене и подкрепа 24/7. Това е място, където болният е в безопасност, а близките – спокойни, че са направили най-доброто. Защото грижата не е само действие. Тя е и избор. А най-важният избор е онзи, който дава качество на живот, дори в най-трудните периоди.
Независимо кой път ще изберете – вашият дом или хоспис – истинската сила е в това да не сте сами. Да знаете какво предстои. Да разполагате с помощ, когато е нужна. Да имате увереност, че близкият ви е в сигурни ръце. Грижата за лежащо болен е пътуване – понякога дълго, понякога тежко, но винаги човешко. А информираното решение е първата голяма стъпка към по-лек, по-достоен и по-спокоен път за всички.
