Изборът на хоспис за човек с деменция е решение, което се взема трудно. В началните стадии семейството често успява да организира грижата вкъщи. С напредването на заболяването обаче човекът може постепенно да загуби способността си да приема лекарствата правилно, да се храни и поддържа личната си хигиена самостоятелно, да се ориентира в пространството или дори безопасно да остава сам.
Тогава въпросът вече не е просто кой ще бъде до него през деня. Необходима е среда, която разбира специфичните потребности на хората с деменция.
На първо място е безопасността.Един добър хоспис за хора с деменция трябва да бъде подготвен за това, че поведението на пациента не винаги може да бъде предвидено.
Човекът може да стане през нощта и да тръгне да търси дома си. Може да забрави къде се намира, да обърка стаята си или да се опита да излезе сам. При други пациенти се наблюдават тревожност, раздразнителност, промени в поведението или периоди на силна дезориентация.
Затова безопасната среда не е просто удобство. Тя е основна част от грижата.
В Хосписи Варна, Бургас и София Сердика например е осигурено 24/7 видеонаблюдение наред с денонощното сестринско и санитарно обслужване. За пациентите с деменция се предвижда и специална психо-емоционална подкрепа.
Но наблюдението само по себе си не е достатъчно. Важен е и начинът, по който персоналът реагира.
Човек с деменция невинаги може да обясни защо е разстроен или какво го притеснява. Понякога зад необичайното поведение може да стои болка, глад, жажда, умора или просто страх от непознатата обстановка. Затова спокойното общуване, търпението и познаването на особеностите на конкретния пациент имат голямо значение.
Медицинската грижа трябва да върви заедно с ежедневната.Деменцията често не е единственият здравословен проблем. Много от пациентите са в напреднала възраст и едновременно с това имат сърдечносъдови заболявания, диабет, проблеми с кръвното налягане, двигателни ограничения или последствия от инсулт.
Това означава, че грижата трябва да обхваща цялостното състояние на човека.
В Хосписи за дементно болни Сердика сестринската грижа включва проследяване на приема на назначените лекарства и кръвното налягане, а според медицинските назначения могат да се извършват и различни сестрински манипулации. Наред с това се осигурява санитарна помощ при хранене, къпане, смяна на памперси и други ежедневни потребности.
Това е особено важно при напреднала деменция. Човекът може физически да е способен да се храни, но да забравя да го прави. Може да не разпознава усещането за жажда или да не може сам да организира личната си хигиена.
Затова правилното и редовно хранене, достатъчният прием на течности и помощта в ежедневието трябва да бъдат част от цялостната грижа.
Режимът и заниманията също имат значение.При деменция предвидимото ежедневие може да създаде усещане за сигурност. Когато денят има сравнително постоянен ритъм – ставане, хранене, почивка, занимания и сън – човекът е изправен пред по-малко непознати ситуации.
Това обаче съвсем не означава пациентите просто да бъдат нахранени, обгрижени и оставени да прекарват останалата част от деня без активност.
Когато състоянието позволява, движението и различните занимания могат да останат част от ежедневието. В Хосписи Сердика са предвидени рехабилитация и кинезитерапия, както и пространства за арт терапия, трудотерапия, музикални програми и други активности. На разположение са и клинични психолози.
Целта не е деменцията да бъде тренирана и излекувана чрез занимания – това не е възможно. По-важно е човекът да продължи да използва запазените си способности и да има социални контакти и смислени активности според възможностите си.
При пациент с добра подвижност това може да бъде разходка или гимнастика. При друг – музика, разговор, рисуване или елементарни занимания с ръцете. А при човек с напреднала деменция понякога най-подходящи са съвсем прости и познати действия.
Какво да гледаме при избора на хоспис?
Красивата стая е важна, но не трябва да бъде водещият критерий.
По-съществено е да разберете кой ще бъде до човека през нощта, как се следи приемът на лекарствата, как персоналът реагира при дезориентация и промени в поведението, има ли медицинско и сестринско наблюдение и как се помага на пациентите, които постепенно губят своята самостоятелност.
Попитайте и какво се случва, ако състоянието се промени. Деменцията е прогресиращо заболяване и човек, който днес ходи и се храни самостоятелно, след време може да има нужда от значително повече помощ.
Добрата грижа трябва да може да се адаптира към тази промяна.
Не по-малко важно е отношението към близките. Семейството трябва да може да получава информация за състоянието на пациента и да остане част от живота му. Настаняването в хоспис не означава семейството да престане да се грижи за своя близък. То означава част от ежедневната и медицинската отговорност да бъде поета от хора, които могат да осигурят постоянна професионална подкрепа.
Добрият хоспис за хора с деменция не е просто място, където пациентът да бъде наблюдаван. Той трябва да предлага безопасност, медицинска и сестринска грижа, помощ в ежедневието, подходящ режим, движение и занимания според възможностите на човека, както и спокойна среда, в която неговото достойнство остава важно дори когато способността му да бъде самостоятелен постепенно намалява.
