Грижата за човек с деменция е едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскват близките. Освен физическата зависимост, деменцията променя изцяло поведението, възприятието и емоциите на засегнатия човек. Често срещани са състояния на обърканост, страх, безпокойство, дезориентация, подозрителност, а понякога и агресия. Затова ключът към по-добро качество на живот – както за болния, така и за семейството му – е създаването на среда, която е едновременно безопасна, спокойна и позната.
Деменцията води до прогресивна загуба на памет, ориентация и когнитивни способности. С времето дори собственото жилище може да стане източник на тревожност – когато човек не разпознава стаите, губи се по пътя към банята, или се спъва в килим, който преди не е забелязвал. Такива на пръв поглед дребни моменти могат да предизвикат паника и дори опасни инциденти. Именно затова адаптацията на домашната или институционалната среда има значение, което често се подценява.
Първото и най-важно условие е безопасността. Деменцията води до загуба на критична преценка – човек може да забрави да изключи котлона, да заключи вратата или да слезе по стълбите без да използва парапета. Затова трябва да се ограничат рисковите зони – кухненски уреди с таймер, заключване на шкафове с медикаменти и почистващи препарати, премахване на килими, които могат да се хлъзнат, осигуряване на добър баланс между светлина и сянка, както и нощно осветление за ориентация. Вратата към външния свят трябва да бъде под наблюдение – много хора с деменция имат склонност към излизане и скитане, което може да ги изложи на сериозен риск.
Но безопасността не е достатъчна, ако средата е стерилна, студена или обезличена. Хората с деменция се нуждаят не само от сигурност, но и от усещане за уют и предвидимост. Това означава да се запазят познати предмети – снимки, възглавници, картини, които имат емоционална стойност и които могат да „закотвят“ човека към някаква форма на идентичност. Често едно старо радио или книга с пожълтели страници върши повече работа от скъп декор, защото носи спомени, които все още живеят някъде в съзнанието на болния.
Огромна роля играе и спокойствието в атмосферата. Шумът, бързите движения, високите гласове и резките промени могат да бъдат силно дразнещи. Затова е важно да се избягва претоварване със звуци – телевизията да не е на висок звук, да няма няколко източника на шум едновременно. Дори обикновен разговор трябва да бъде воден с мек тон, с ясни и кратки изречения. Когато човек с деменция не разбира какво се случва около него, спокойният глас и нежното докосване могат да му дадат усещане за контрол.
В ежедневието трябва да се създаде структура и предвидимост – ясно разпределение на деня, хранене в един и същи час, повтарящи се ритуали. Това не само намалява тревожността, но и подпомага запазването на остатъчната памет. Един и същи стол, една и съща чаша за кафе, сутрешна разходка – всички тези „малки рутини“ всъщност носят стабилност в объркания свят на дементно болния човек.
Подходящата среда не означава само физическа адаптация, но и емоционален климат. Грижовното отношение, усмивката, търпението и отсъствието на осъждане са това, което прави едно място истински безопасно. Дори когато човек с деменция се държи странно, повтаря се или забравя кой сте, той усеща дали е приет и обичан. Тази невидима сигурност понякога е по-важна от всички мерки за безопасност.
В случаите, когато грижата се извършва в хоспис или специализирана институция, въпросите за средата са още по-съществени. Роднините трябва да се уверят, че мястото не само отговаря на медицинските нужди, но и предлага човешка, достойна атмосфера – с топли цветове, възможности за занимания, тиха обстановка и персонал, обучен да се отнася с уважение и емпатия. Човекът с деменция не трябва да бъде само „случай“, а личност, за която се грижат с внимание към индивидуалните нужди и навици.
Създаването на безопасна и спокойна среда не лекува деменцията, но прави възможен по-достоен живот – с по-малко страх, по-малко кризи и повече моменти на спокойствие. Защото когато светът става все по-непознат и объркан, домът – бил той физически или емоционален – трябва да остане място, където човек е в сигурност.
В хоспис за дементно болни Варна Сердика предлагаме грижа, която дава спокойствие, както на болния човек, така и на неговото семейство.
В нашите филиали: Хоспис в Бургас, Хоспис Варна, Хоспис Поморие предлагаме грижи за хора с различни заболявания.
