Решението да поверим грижата за свой близък на хоспис е едно от най-трудните, които може да се наложи да вземем. То често е съпроводено от колебания, безсънни нощи и силно чувство на вина. Много хора се питат дали не изоставят любимия човек, дали не са могли да направят повече или дали обществото няма да ги осъди. Но истината е, че хосписът не е акт на изоставяне, а избор на грижа, професионализъм и сигурност, които често семейството само не може да осигури.
Първата стъпка към преодоляване на чувството за вина е да осъзнаем реалността. Грижата за тежко болен или възрастен човек изисква специфични умения, постоянен контрол и медицинска компетентност. Дори и най-отдаденото семейство не винаги може да осигури това у дома. Лекарства, специални медицински процедури, риск от усложнения – всичко това може да се превърне в непосилна тежест, която да изтощи не само физически, но и психически. В такъв момент решението за хоспис е начин да се осигури най-доброто за болния.
Важно е да си напомняме, че грижата в хоспис е организирана така, че пациентите да получат максимален комфорт и професионално внимание. Там те имат денонощен достъп до медицински специалисти, възможност за рехабилитация, психологическа подкрепа и подходяща среда. Това са условия, които рядко могат да бъдат осигурени в домашна обстановка, особено ако семейството трябва едновременно да работи и да поддържа ежедневието си.
Чувството на вина често произтича от културни и емоционални очаквания. В нашето общество съществува силна връзка между грижата за възрастни родители и представата за морален дълг. Много хора смятат, че ако не се грижат лично за тях у дома, ги предават. Но вместо да се обвиняваме, можем да погледнем на хосписа като на партньор в грижата, а не като заместител. Семейството остава важна част от живота на болния чрез посещения, разговори и емоционална подкрепа.
За да приемем решението по-леко, е полезно да разговаряме открито с останалите членове на семейството. Често вината идва от усещането, че сме взели решението сами. Споделянето на отговорността и обсъждането на всички възможности правят избора по-спокоен и по-малко натоварен емоционално. Ако близкият човек е в състояние, е добре и той да бъде включен в разговора, за да може да изрази своите желания.
Друг важен аспект е да си дадем сметка за собствените си граници. Грижата за тежко болен може да доведе до изтощение, депресия и дори здравословни проблеми у самия човек, който се грижи. Когато настаним близък в хоспис, ние всъщност защитаваме и себе си, за да можем да останем опора, а не да рухнем под натиска на отговорността.
Не на последно място, трябва да погледнем на хосписа като на възможност за по-добро качество на живот на нашия близък. В такава среда той получава не само медицинска помощ, но и внимание, общуване, психологическа подкрепа и грижи, които да направят дните му по-спокойни и достойни. Това е подарък, който често не можем да осигурим у дома, колкото и да искаме.
Приемането на решението за хоспис без чувство за вина изисква промяна в гледната точка. Това не е предателство, а акт на любов и отговорност. Избираме да дадем на близкия си най-доброто, което може да получи в този етап от живота. А ролята на семейството остава също толкова важна – да бъде до него емоционално, да споделя време и подкрепа. Хосписът е помощ, не замяна, и колкото по-скоро осъзнаем това, толкова по-леко ще носим решението си.
Ние от Хоспис Сердика предлагаме различни локации в страната, за да може вашият близък човек да бъде по-близо до вас:
