За всеки възрастен човек с отслабени сили, трудна подвижност и все по-малка самостоятелност в ежедневието е важно да получи пълноценни грижи и внимание. От значение са също социалната среда, възможностите за контакти и общуване. Понякога семейството успява в някаква степен да се погрижи за своя близък, но поради много ангажименти или отсъствие от страната избира хосписа като негов нов дом.
Хосписът – различното място
Думата „хоспис” за някои все още може да буди асоциации за място, в което настанените са изоставени, болни, самотни, отчаяни, умиращи. Това съвсем не е така. В съвременните хосписи наистина се полагат грижи за хора, нуждаещи се от продължително лечение. Едни от тях са с деменция, други – онкоболни, а има и много възрастни хора, които не се справят сами поради напреднала възраст и много заболявания.
Но хосписът в никакъв случай не прави живота на хората в него по-труден. Напротив, екипът осигурява комплексни грижи за едно „добро остаряване” на резидентите в напреднала възраст, а на болните – контрол на симптомите за максимално спокоен престой.
Ако вашият родител, дядо, баба или друг роднина е много възрастен и сте се доверили на хоспис за обгрижването му, ще се уверите колко различен е погледът към старостта в него. Защото той ще получи:
- непрекъснати медицински грижи;
- рехабилитация за поддържане на добра двигателна култура;
- грижи за личната хигиена и външния вид;
- топла здравословна храна;
- възможност за социални контакти и развлечения.
За комфорта на настанените в хоспис допринасят добрите битови условия, чистият въздух в парка, възможността за разходки и разговори с останалите резиденти. Това поддържа духа млад и създава усещане за пълноценен живот.
Хосписът като ново начало
Заведения като хосписите не се грижат единствено за физическото здраве на настанените в него. Други основни цели са те да получат:
- емоционална стабилност;
- вяра в собствените сили;
- адаптираност в социална среда;
- увереност в безопасността.
За екипа на хосписа е важно човешкото топло отношение и максималната отдаденост, особено в случаите, когато възрастният човек е лежащо болен. Хосписът за онкоболни хора или пък за парализирани хора може да бъде една добра алтернатива за тях и техните близки. Много от възрастните хора са дементно болни или имат други хронични заболявания. Затова професионалистите в хосписа се грижат за овладяване симптомите на всяко индивидуално заболяване. Организират ежедневието на хоспитализираните така, че да се чувстват максимално жизнени и спокойни.
В хосписа не отиват хора, когато са се предали, нито когато близките им се чувстват безсилни. Това е убежище, в което се подава ръка на възрастните хора, за да открият за себе си едно ново начало, да си създадат нов домашен уют и да се обградят с разбиране.
