За съжаление, според статистиките България е на едно от челните места по брой онкоболни спрямо населението. Състоянието на всеки онкоболен е различно и зависи от много фактори. Когато то е много тежко и няма надежда, палиативните грижи в хоспис са най-добрият избор за болния и за неговите близки.

Хоспис грижите представляват специален вид подкрепа и се фокусират върху състрадателната грижа за онкоболните, за да бъдат последните им дни възможно най-спокойни.

Екипът осигурява палиативни грижи в хосписа, чрез които качеството на живот може да се оптимизира, като се управлява и облекчава страданието.

Палиативните грижи са всъщност грижите за физическите, умствените и духовните нужди, когато краят на живота е приближил. Грижите не се насочват към лечението на рака, но помагат пациентът да не изпитва болка или други симптоми. Това са също и грижи, които включват помощта на лекари, сестри, както и на рехабилитатори и кинезитерапевти, психолози и социални работници.

Семейството също получава психологическа помощ, която да помогне да се справи по-лесно със стреса, получен от болестта на своя близък.

Интердисциплинарният екипен подход, приложен в заведения като хосписи, се свежда до една цел: пациентът да се чувства комфортно, когато не съществува шанс да се възстанови.

Какви грижи получават онкоболните в хосписа?

Основните грижи, които онкоболният в терминален стадий получава в хосписа, са:

  • назначаване на лекарства, облекчаващи болката;
  • всекидневни грижи за декубитални рани, хранене със сонда, поддържане на личната хигиена и др.;
  • психологическа помощ за поддържане на емоционалното състояние;
  • социална и правна помощ.

Благодарение на палиативните грижи, включващи и дългосрочното наблюдение от професионалисти, възможностите за повишаване качеството на живот се увеличават. Понякога може да се стигне до връщане към прекъснато предходно лечение, например ако кръвните показатели се подобрят и се даде шанс за втори курс терапия.

Каква е ползата от палиативните грижи?

Идеята за палиативни грижи  е основната концепция, която е залегнала в разбирането за модерния хоспис. Условията в хосписа, постоянното наблюдение и грижите в контролирана среда от обучени специалисти осигуряват на пациентите в месеците или седмиците живот, които им остават:

  • по-леко понасяне на болката и различните симптоми;
  • подкрепа за възможно най-активен живот през периода на заболяване;
  • интегриране на психологическите и духовните грижи;
  • подобрено качество на живот за евентуално положително повлияване на хода на заболяването.

Психологическият компонент е особено важна част от грижите за тежко болен човек, който наред с физическото страдание, страда много и психически. Затова в хосписа пациентите получават силна подкрепа от здравните работници и психолога, като в същото време и семейството се възползва от нея.

Специалните познания, уменията и желанието да се предостави цялостна и състрадателна грижа на екипа в хосписа дават възможност онкоболните в терминален стадий  да посрещнат края си достойно и възможно най-спокойно.