Когато близък човек е тежко болен, обикновено първо се сещаме за болница. И напълно основателно – при остро състояние, необходимост от диагностика, операция или активно лечение болничната помощ е правилното място.
Но какво се случва, когато състоянието вече е стабилизирано, пациентът може да бъде изписан, а в същото време все още не може да се обслужва сам и има нужда от постоянни грижи, които близките не могат да осигурят.
Именно тогава хосписът може да бъде по-подходящото решение за следващия етап.
Болницата и хосписът имат различни задачи
Основната цел на болничното лечение е да бъде диагностицирано и лекувано конкретно заболяване или остро състояние. Пациентът може да бъде приет след инсулт, тежка инфекция, операция, травма или внезапно влошаване на хронично заболяване.
След като непосредственият медицински проблем бъде овладян, необходимостта от активно болнично лечение може да отпадне. Това обаче невинаги означава, че човекът е възстановен.
Пациент след тежък инсулт например може да бъде медицински стабилен, но да остане на легло, да не може да се храни или придвижва самостоятелно и да има нужда от помощ при почти всяка ежедневна дейност.
Подобна ситуация може да възникне при напреднали неврологични заболявания, тежко обездвижване, онкологични заболявания и редица хронични състояния.
Тогава основният въпрос вече не е как да бъде лекувано острото заболяване, а как да бъде осигурена продължителна грижа за болния човек.
Това е една от основните роли на хосписа.
В Хосписи Сердика се осигуряват денонощни медицински и санитарни грижи и гледане на лежащо болни и трудноподвижни пациенти. Според състоянието и назначената терапия грижите могат да включват проследяване на кръвното налягане и общото състояние, прием на лекарства по назначение, инжекции, вливания и превръзки.
Но нуждите на тежко болния човек далеч не приключват с медицинските манипулации.
Той трябва да се храни. Някой трябва да му помогне да се изкъпе, да смени дрехите си или памперса. Ако не може сам да променя положението си в леглото, трябва да се полагат подходящи грижи за ограничаване на риска от рани от залежаване.
Това са дейности, които трябва да се извършват всеки ден, включително през нощта и през почивните дни.
Кога хосписът може да бъде по-подходящ?Един от най-ясните признаци е необходимостта от продължителна 24-часова грижа при пациент, който вече няма показания за активно болнично лечение.
Представете си възрастен човек след инсулт. Състоянието му е стабилизирано и той е изписан, но не може сам да стане от леглото, има нужда от помощ при хранене и хигиена и трябва редовно да приема назначените лекарства.
Семейството може да опита да организира тази грижа вкъщи, но много бързо се оказва, че тя практически няма край. Някой трябва да бъде на разположение сутрин, следобед и вечер, а понякога и посред нощ.
В подобна ситуация хоспис след болнично лечение може да осигури среда, организирана именно около тези потребности.
Друга ситуация е продължителното залежаване. При него целта не е единствено лечението на първоначалното заболяване. Важно е да се ограничават и последствията от обездвижването, да се следи кожата, да се поддържа добра хигиена и да се осигурява подходящо позициониране.
В Хосписи Сердика според състоянието на пациента се включва и поддържаща рехабилитация – активна или пасивна, вертикализация и дихателна гимнастика. Целите се определят индивидуално. При един човек може да се работи за постепенно възстановяване на движенията, а при друг основната задача да бъде запазване на наличната подвижност и комфорт.
Хосписната грижа има особено значение и при тежки, прогресиращи заболявания, когато основният фокус постепенно се измества към качеството на живот.
При палиативните грижи целта може да бъде контролът на болката и други неприятни симптоми, намаляването на дискомфорта и осигуряването на спокойна и достойна среда.
Има случаи, в които болницата остава задължителна.Хосписът за стари хора или пък тежко болни, не трябва да се разглежда като заместител на спешното или активното болнично лечение.
Внезапно затруднено дишане, загуба на съзнание, съмнение за нов инсулт или инфаркт, сериозно кървене, тежка травма или друго рязко влошаване може да изисква спешна медицинска оценка и болнично лечение.
Затова решението не трябва да бъде болница или хоспис. По-правилният въпрос е от каква грижа се нуждае човекът точно сега?
Ако има остър медицински проблем, който трябва да бъде диагностициран и лекуван – необходима е болница.
Ако активното лечение е приключило, но човекът остава тежко зависим от чужда помощ и се нуждае от продължителни медицински, сестрински и санитарни грижи – хосписът може да бъде по-подходящата среда.
За семейството това решение често е трудно. Понякога съществува усещането, че докато близкият е в болница, за него се прави повече. Но по-дългият болничен престой не винаги е това, от което пациентът реално се нуждае.
След определен момент по-важни могат да станат постоянната помощ, правилното хранене и хигиена, наблюдението, рехабилитацията според възможностите, контролът на симптомите и спокойната среда.
Тогава хосписът не е стъпка назад от болничното лечение. Той е различен етап от грижата – такъв, в който основната задача вече не е лечението на острия проблем, а осигуряването на необходимата ежедневна медицинска и човешка подкрепа.
Именно потребностите на пациента, а не самото наименование на лечебното заведение, трябва да определят кое е правилното място за него в конкретния момент.
