Специалистите дефинират канистерапията като поддържаща терапия, която се осъществява чрез помощта на куче. Четириногите са специално обучени животни и могат да са част от терапевтичния план за лечение на определени пациенти – деца или възрастни, в центрове, домове, болници, хосписи и др. За тях кучето е не само приятел, а влиза и в ролята на лекар.
Освен че кучетата могат да помогнат на деца аутисти или такива с проблеми при общуването, тяхната помощ често е неоценима и при рехабилитация на възрастни хора в резиденции и хосписи.
При какви проблеми помага методът канистерапия?
От 1960 г., когато концепцията на канистерапията е формулирана от психиатъра Борис Левинсън, до днес този метод се използва широко заедно с другите методи на психотерапия и социотерапия. Той може да се приложи както с индивидуална насоченост, така и при групови занимания.
Проблемите и състоянията, при които може да се помогне с канистерапия, обикновено са свързани с:
- двигателни дефицити;
- дементни изменения;
- нестабилни емоционални състояния.
Прилага се също и за осъществяване на емоционална подкрепа на тежко болни пациенти, както и при възрастни подвижни резиденти. Самата терапия се провежда от канистерапевт, който е част от специализирания екип в хосписа.
Какви са ползите за възрастните хора от прилагането на канистерапия?
Когато се прилага канистерапия в хоспис или резиденция, целта ѝ преди всичко е да се насърчи социалната ангажираност на настанените и да се подпомогне тяхното интегриране в новата среда. Подобрявайки живота им в емоционален план, терапията се отразява благоприятно и на техния физически тонус. Тя може да включва разходки с терапевтичното животно или грижи за него и има за задача да окаже подкрепа на всички умствени, социални, емоционални и физически функции на пациента.
Когато пациентът почувства емоционалната подкрепа на животното, това може да намали усещането му за самота и да стимулира отделянето на ендорфин – естественото болкоуспокоително, хормона на щастието.
По време на специалните дейности с терапевтични кучета при хоспитализираните пациенти, дементно болните и възрастните подвижни резиденти може да се постигне:
- преодоляване на емоционалните бариери, особено от хора с емоционално базирани разстройства;
- намаляване на стреса и подобряване на общия тонус и настроение;
- корекция на двигателните функции;
- развиване на комуникативните умения;
- повишаване на концентрацията.
Контактът с кучето повлиява положително в различни аспекти, най-важните от които са психологичен и социален, и помага на неизлечимо болните да преживяват по-добре състоянието си, като имат любящ четириног „лекар” до себе си.
Като социално-психологична рехабилитация, канистерапията е ефективен метод за психоемоционална подкрепа – важна част от терапията на всеки един пациент.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]
