Грижата за лежащо болен човек е изпитание, което изисква време, знания и постоянство. Един от най-сериозните рискове в подобно състояние са декубиталните рани, познати още като „рани от залежаване“. Те не са просто кожно раздразнение – те могат да доведат до инфекции, силна болка, влошаване на общото състояние и дори до животозастрашаващи усложнения. Затова превенцията е ключ, а информираността – основа. Близките, които се грижат за лежащо болен, трябва да знаят при какви обстоятелства възникват раните, как се предотвратяват и каква е правилната реакция още при първите признаци.
Декубиталните рани се появяват, когато едни и същи части на тялото са под натиск продължително време. Най-уязвими са зоните, където костта е близо до кожата – таза, опашната кост, лопатките, петите, глезените. Без движение кръвообращението се забавя и кожата постепенно започва да губи храна и кислород. Тъканите първо се зачервяват, после се разраняват, а при липса на реакция се стига до дълбоки лезии. Понякога промяната изглежда лека, почти незабележима. Но именно ранното разпознаване е това, което спира развитието.
Една от най-важните грижи е редовната смяна на позата. Лежащо болният човек не може да се раздвижва сам и затова неговият комфорт и безопасност зависят от този, който се грижи за него. Обръщането на болния човек през 2-3 часа намалява натиска върху едни и същи точки и създава нов приток на кръв. Някои пациенти предпочитат леко повдигната горна част на тялото, други по-често сменяне между гръб, лява и дясна страна. Важното е натоварването да не остава продължително върху едно място. Меки възглавници, подложки между коленете, под пети и лакти, могат да направят чудеса. Те намаляват триенето, разпределят тежестта и пазят кожата.
Хигиената е вторият стълб. Кожата при лежащо болни е по-чувствителна и податлива на нараняване. Нежен тоалет, внимателно подсушаване, използване на защитни кремове – всичко това предпазва от влага и бактериално проникване. Ако пациентът е с памперс, той трябва да се сменя редовно. Дори и най-малкото задържане на влага ускорява риска от рани. Чистото бельо и проветривата среда са също толкова значими.
Храненето и хидратацията са третият фактор, който мнозина подценяват. Тъканите се възстановяват благодарение на протеини, витамини, минерали. Когато тялото не получава достатъчно от тях, кожата губи еластичност и издържливост. Дори леко обезводняване може да направи кожата крехка. Малки, чести хранения и достатъчно течности са начин да дадем на организма шанс да се справя и възстановява.
Не бива да се подценява и наблюдението. Всекидневният оглед на кожата – особено в зоните на натиск – може да предотврати рана още преди да се е развила. Зачервяване, затопляне, оплаквания от болка или парене са сигнал да реагираме веднага. Това е моментът да сменим позата, да използваме омекотяване, да подсушим добре, да нанесем защитен крем. Колкото по-рано бъде засечено, толкова по-лесно се спира.
И тук идва реалността, с която много семейства се сблъскват. Домашната грижа е тежка. Изисква постоянство, наблюдение през нощта, физическо усилие при промяна на позицията на тялото. Не всеки има знанията или силата да поддържа тази рутина ежедневно и месеци наред. И това не трябва да се приема като провал. Грижата за лежащо болен не е задача за един човек, и понякога професионална подкрепа е най-сигурният начин да се предпази пациента от усложнения.
Хоспис Сердика осигурява специализирана грижа за лежащо болни, с опитен екип, условия и оборудване, антидекубитални матраци, медицинско наблюдение и режим, който намалява риска от рани до минимум. А най-ценното е, че близките запазват ролята си на семейство, а не на болногледачи, изтощени от страх и усилие.
Предпазването от рани е превенция, не реакция. То започва с внимание, продължава с регулярност и се укрепва от професионална грижа, когато е нужна. Да се погрижим да няма декубитални рани означава да дадем комфорт, да спестим болка, да съхраним достойнството на човека, който обичаме. Това е най-важното, което близките трябва да знаят.
