Инсултът е внезапно събитие, което променя живота – както на болния, така и на неговото семейство. Нарушената функция на мозъка води до физически ограничения, промяна в поведението, в комуникацията, дори в личността. Но освен тялото, инсултът удря силно и психиката. И тук идва ролята на психологическата подкрепа – един често пренебрегван, но изключително важен аспект от възстановителния процес.
Много хора приемат рехабилитацията само като физиотерапия и медикаменти. Но психическото състояние на болния има огромно значение за това дали той ще възстанови функциите си, ще се адаптира към новата реалност и ще запази мотивацията си. След инсулт често се появяват депресия, тревожност, раздразнителност, а понякога и чувство на вина или безполезност. Загубата на самостоятелност и нуждата от чужда помощ могат да сринат самочувствието на иначе силен и независим човек.
Първите седмици след инсулта обикновено преминават в оцеляване – борба за живот, стабилизиране на състоянието, първи физически подобрения. Но след това идва осъзнаването – нещо се е променило завинаги. Именно тогава пациентът се сблъсква с реалната тежест на случилото се и има нужда не само от терапевти, но и от психолог, който да му помогне да приеме новата ситуация.
Психологическата подкрепа не означава само разговор. Тя включва стратегии за справяне със стреса, работа с мотивацията, помощ при когнитивни затруднения, подкрепа при загуба на реч или при промяна в характера. Добре подготвен специалист може да работи, както индивидуално с пациента, така и със семейството – защото инсултът не засяга само един човек, а цялото семейство. Например в хосписи след инсулт, пациентите получават цялата нужна помощ и съдействие от професионалисти.
Близките често се оказват неподготвени за новата роля – от съпруг, дете или родител се превръщат в болногледач. Това носи изтощение, чувство за вина, страх от бъдещето. Лесно се изпада в емоционално прегаряне, особено ако няма помощ от външна среда. Затова е важно и семейството да получи психологическа подкрепа – за да се научи как да подкрепя, без да се претоварва; как да комуникира с болния; как да запази собственото си психично здраве.
Екипната работа между лекари, рехабилитатори, логопеди и психолози в болнична или хосписна обстановка дава най-добри резултати. Пациентът не се чувства изоставен, а обгрижен в цялост – физически и психически. Това повишава неговата мотивация да участва активно в рехабилитацията. А мотивацията, както знаем, е половината успех.
Важно е да се знае, че дори хората с тежки последствия след инсулт могат да постигнат подобрение – но това изисква време, усилие и устойчивост. Психологът помага именно в това – да не се отказваш, дори когато изглежда трудно. Да запазиш надеждата, че животът продължава, макар и по нов начин.
Много пациенти, преминали през инсулт, споделят, че именно разговорите с психолога са им помогнали да повярват отново в себе си. Някои започват нови хобита, други се връщат към работа, трети намират сили да бъдат опора на своето семейство. Защото рехабилитацията не е просто възстановяване на движения – тя е възстановяване на човека.
И ако физическото възстановяване има своите граници, психическото може да върне истинското качество на живот – смисъла, мотивацията, радостта от малките неща. Затова психологическата подкрепа не бива да се отлага или подценява. Тя е не по-малко важна от всяка капка физиотерапия, всяко упражнение или всяка стъпка към изправяне.
Животът след инсулт може да бъде различен, но не непременно по-лош. С правилната подкрепа – и физическа, и емоционална – човек може да намери нов смисъл, нова цел и нова сила да продължи напред.
В хоспис след инсулт като Сердика, ще получите всички нужни грижи и внимание.
Ние имаме филиали в различни градове:
