Когато чуем думата „хоспис“, често си представяме последен етап от живота, където основната грижа е облекчаването на болката и комфортът на пациента. Но съвременният хоспис всъщност не е просто място за палиативна грижа – той е среда, в която качество на живот остава водеща цел. А част от тази цел често включва физиотерапия и рехабилитация, дори когато прогнозата не е толкова добра.
Физиотерапията в хосписна среда не означава задължително възстановяване до пълна функционалност. Вместо това, тя цели подобряване на движението, намаляване на болката, улесняване на дишането, превенция от залежаване и повишаване на самостоятелността. Дори минималното подобрение в подвижността може да окаже огромно влияние върху самочувствието и достойнството на пациента.
Пациенти, страдащи от неврологични и онкологични състояния, дегенеративни проблеми или напреднала възраст, често изпитват затруднения с координацията, равновесието и мускулната сила. С помощта на опитен физиотерапевт могат да бъдат прилагани леки упражнения, пасивни движения, позициониране на тялото и техники за дишане, които не изискват усилие, но имат дългосрочен ефект върху качеството на ежедневието.
В хоспис „Сердика“, например, подходът към пациента винаги е индивидуален. Физиотерапевтите не работят по шаблони, а вземат предвид общото състояние, болестите, психичното състояние и мотивацията на всеки човек. Някои пациенти се нуждаят от ежедневна мобилизация, за да се избегнат усложнения като декубитални рани и тромбоемболии. При други фокусът е върху запазване на способността за самостоятелно хранене, седене в леглото или общуване.
Рехабилитацията не е ограничена само до физическите аспекти. В хосписна обстановка тя често се комбинира с логопедия, психосоциална подкрепа и дори трудова терапия, когато това е възможно. Всичко това има за цел да съхрани максимално личността на пациента и да му предостави възможност за избор и контрол, дори в най-трудните моменти.
Има случаи, в които благодарение на рехабилитацията в хоспис, пациент успява да се върне у дома. Това не е ежедневие, но е възможност – и тя започва с правилна грижа, подход и професионализъм. Именно затова в хосписите от ново поколение, какъвто е и „Сердика“, физиотерапевтите са не просто допълнение към медицинския екип, а активна част от ежедневието на хоспитализираните хора.
Важно е да се подчертае, че рехабилитацията в хоспис не означава изтощителни тренировки или болезнени процедури. Напротив – всички интервенции са щадящи, фокусирани върху комфорта и спокойствието на пациента. Всяко движение се извършва с внимание, съгласие и грижа, а често дори няколко крачки на ден са голяма победа.
Семействата също са включени в процеса. Те могат да получат съвети как да подпомогнат близкия си, как да го позиционират правилно, как да му помогнат да седне или да диша по-леко. Това укрепва връзката между пациент и близки и прави грижата по-цялостна.
Възстановяване в класическия смисъл на думата не винаги е възможно в хоспис. Но подобряване, облекчение и запазване на автономността – това е реална и ценна цел. Съчетавайки съвременна физиотерапия с човешко отношение, хосписите могат да направят последния етап от живота по-лек, по-достоен и по-човешки.
Защото и в най-трудните моменти има какво да се направи. Понякога не за да удължим дните, а за да дадем смисъл на тези, които остават.
