Когато възрастен или тежко болен човек вече не може да се справя самостоятелно у дома, семейството често се изправя пред труден избор – хоспис или дом за възрастни? На пръв поглед двете услуги могат да изглеждат сходни. И в двата случая човекът получава настаняване, храна, помощ в ежедневието и грижа от персонал. Основната разлика обаче е в здравословното състояние на човека и нивото на медицинска грижа, от което той се нуждае.
Именно от това трябва да започне изборът. Не от обзавеждането на стаята, местоположението или дори цената, а от въпроса: какви грижи са необходими на нашия близък всеки ден?
Кога домът за възрастни е по-подходящ?
Домът за възрастни е насочен основно към хора, които поради напредването на възрастта вече изпитват трудности да живеят напълно самостоятелно, но не се нуждаят от интензивни медицински грижи.
Човекът може например да се движи сам или с помощно средство, да се храни самостоятелно и да участва активно в ежедневието, но да има нужда от помощ при определени дейности. В други случаи основният проблем е, че живее сам и няма кой да му помага с хранене, лична хигиена, приема на лекарства или организацията на ежедневието.
При такива хора социалната среда има огромно значение. Един възрастен човек може физически да се справя сравнително добре вкъщи, но да прекарва почти целия ден сам. Постепенно контактите намаляват, излизанията стават по-редки и ежедневието се ограничава до няколко стаи и телевизора.
В дома за възрастни фокусът е не само върху битовата помощ, но и върху възможността човекът да има структурирано ежедневие, общуване и занимания, съобразени с неговите възможности.
Част от хората в домовете имат хронични заболявания като диабет, високо кръвно налягане, артроза или други заболявания са често срещани в напреднала възраст. Наличието на диагноза обаче само по себе си обаче не означава, че човекът трябва да бъде настанен в хоспис.
По-важно е колко грижи реално изисква състоянието му.
Кога хосписът е правилният избор?
Хосписната грижа е предназначена за хора, чието здравословно състояние изисква значително по-интензивно медицинско и санитарно наблюдение.
В хосписа може да се осигури грижа за лежащо болни и тежко подвижни пациенти, хора след тежък инсулт с голяма загуба на самостоятелност, пациенти с парализи и парези, напреднали хронични заболявания, тежки форми на деменция или хора в терминален стадий на заболяване.
Тук ежедневните потребности са съвсем различни.
Човекът може да няма способността да стане от леглото сам, да се обърне, да се нахрани или да използва тоалетна. Може да има нужда от редовно проследяване на жизнени показатели, обработване на рани, поставяне на инжекции, вливания или други медицински манипулации според назначената терапия.
При продължително залежаване се появяват и допълнителни рискове. Необходими са правилно позициониране, грижа за кожата и профилактика на усложненията от обездвижването. Според състоянието може да бъде включена и поддържаща рехабилитация – пасивно раздвижване, дихателна гимнастика или постепенно вертикализиране.
Именно съчетанието между различни видове грижа – медицинска, санитарна и чисто човешка, са едни от основните характеристики на хосписа.
Особено място заемат палиативните грижи при хора с тежки и напреднали заболявания. В тези случаи основната цел може вече да не бъде излекуването на заболяването, а контролът на болката и другите симптоми, осигуряването на максимален комфорт и запазването на достойнството и качеството на живот.
Това е и една от причините понятието хоспис да не трябва да се разбира просто като друго наименование на дом за възрастни.
Възрастта сама по себе си не е критерият.
80-годишен човек, който ходи, храни се самостоятелно и има нужда предимно от сигурна среда и помощ в ежедневието, може да бъде подходящ за дом за възрастни. Друг човек на същата възраст след тежък инсулт, който е на легло и се нуждае от постоянна медицинска и санитарна грижа, има съвсем различни потребности.
Същото важи и за деменцията. В по-ранните стадии човек може да бъде физически активен и да се нуждае основно от защитена среда, наблюдение и помощ в ежедневието. При напредване на заболяването обаче могат да се появят проблеми с храненето, придвижването, комуникацията и контрола на основни функции, което значително увеличава необходимостта от грижи. Хосписите за хора с деменция предлагат нужната грижа.
Как да прецените от какво се нуждае вашият близък?
Вместо да започнете с въпроса хоспис или дом за възрастни, по-полезно е първо да оцените реалното състояние на човека.
Може ли сам да стане от леглото? Може ли да ходи безопасно? Храни ли се без помощ? Използва ли самостоятелно тоалетна? Ориентира ли се за време и място? Може ли правилно да приема предписаните лекарства? Необходими ли са редовни медицински манипулации? Има ли нужда някой да наблюдава състоянието му през цялото денонощие?
Колкото повече медицинска и постоянна физическа помощ е необходима, толкова по-вероятно е обикновеният дом за възрастни да не може да осигури достатъчно ниво на грижа.
Има значение и какво може реално да осигури семейството вкъщи. Понякога близките успяват да организират посещения на медицинска сестра или болногледач. При човек, който се нуждае от помощ практически през цялото денонощие, това обаче може да се превърне в сложна система от хора, графици и постоянна готовност някой от семейството да реагира.
В подобна ситуация настаняването в хоспис не означава непременно отказ от грижата за близкия. То може да означава, че медицинската и физическата част от тази грижа се поема от екип, който има възможност да я осигурява постоянно.
Важно е да се има предвид и че състоянието може да се променя. Човек може първоначално да бъде подходящ за дом за възрастни, но след инсулт, тежка операция или значително влошаване на хронично заболяване да започне да се нуждае от хосписна грижа. Възможна е и обратната ситуация – след период на интензивни грижи и подобряване на функционалното състояние потребностите да намалеят.
Затова изборът между хоспис и дом за възрастни не трябва да се възприема като етикет, който поставяме на човека за постоянно. Това е решение според неговите потребности в конкретния момент.
Най-добрият избор е мястото, което може реално да осигури необходимото ниво на грижа. За един човек това означава спокойна среда, социален живот и малко помощ в ежедневието. За друг – денонощни сестрински и санитарни грижи, медицинско наблюдение и подкрепа при почти всяка ежедневна дейност.
Когато започнем именно от потребностите на човека, разликата между дом за възрастни и хоспис става много по-ясна – и решението за семейството, макар и все още трудно, може да бъде много по-информирано.
