Когато човек се възстановява след тежко заболяване, операция или продължителен болничен престой, вниманието обикновено е насочено към лекарствата, медицинските процедури и физическото състояние. Средата, в която протича възстановяването, често остава на втори план. А тя може да има много по-голямо значение, отколкото предполагаме.
Спокойствието не лекува само по себе си заболяването, но създава условия човекът да почива, да спи достатъчно, да се храни редовно и да участва по-пълноценно в грижите и рехабилитацията си. При тежко болни, възрастни и продължително обездвижени пациенти именно тези малки ежедневни фактори могат да бъдат особено важни.
Постоянният стрес натоварва и без това отслабения организъм.Болният човек често се намира в състояние на несигурност. Притеснява се дали ще се възстанови, дали отново ще може да ходи, дали ще бъде самостоятелен и как заболяването ще промени живота му. Към това могат да се добавят болка, безсъние, умора, липса на апетит.
Ако средата около него също е напрегната, възстановяването става още по-трудно. Постоянният шум, честите промени в ежедневието, конфликтите и усещането, че няма кой да реагира при необходимост, могат допълнително да увеличат тревожността.
Спокойната среда означава предвидимост. Пациентът знае кога ще получи храната и лекарствата си, кой ще му помогне да стане, кога предстои процедура или рехабилитация и че при промяна в състоянието му има към кого да се обърне.
Това усещане за сигурност е особено важно за хора, които временно или трайно са загубили част от своята самостоятелност.
Сънят също е съществена част от възстановяването. Болката, тревожността и непознатата обстановка могат лесно да го нарушат. Затова удобното позициониране на тялото, подходящата температура, ограничаването на ненужния шум и добрата организация на ежедневните грижи допринасят за комфорта на пациента.
При гледането на лежащо болни пациенти спокойствието е тясно свързано и с физическия комфорт. Човек, който не може сам да промени положението си, зависи от останалите дори за най-елементарни действия. Правилното позициониране, редовната хигиена, грижата за кожата и профилактиката на раните от залежаване са част от ежедневната грижа. В хоспис за стари хора или лежащо болни пациенти Сердика именно денонощното наблюдение, медицинските и санитарните грижи и поддържащата рехабилитация са част от организацията на грижата за пациенти на легло и трудноподвижни хора.
Спокойствието идва и от отношението
Добрата среда не се създава само с тиха стая и удобно легло. Начинът, по който се общува с болния човек, има също толкова голямо значение.
Пациентът трябва да знае какво предстои. Преди преместване, хранене, превръзка или друга процедура е добре да му бъде обяснено какво ще се случи. Дори когато човекът е много възрастен, физически зависим или има затруднения в комуникацията, уважителното отношение към него остава важно, за да може самият той да се чувства ценен и добре.
Особено чувствителни към средата могат да бъдат хората с деменция и други когнитивни нарушения. Непознатите лица, силните звуци и непрекъснатите промени могат да увеличат объркването и тревожността. Познатият дневен ритъм, спокойният тон и предвидимата организация могат да помогнат човекът да се чувства по-сигурен. В хоспис за дементно болни Сердика осигуряваме подходяща среда за всеки наш пациент.
Ролята на близките също не трябва да се подценява. Понякога семейството толкова силно желае пациентът да се подобри, че неволно започва постоянно да го притиска за някои ежедневни неща.
Мотивацията е важна, но възстановяването има собствен ритъм. Човекът може да бъде физически и психически изтощен и да има нужда не само от насърчение, но и от време за почивка.
Това важи и за рехабилитацията. Упражненията и раздвижването трябва да бъдат съобразени със състоянието и възможностите на пациента. Целта не е той постоянно да бъде натоварван, а постепенно да възстановява или поддържа възможно най-добра функция.
При някои тежки и напреднали заболявания понятието възстановяване има различно значение. Не всеки пациент може да се върне към предишното си физическо състояние. При палиативните грижи например основният фокус може да бъде контролът на симптомите, намаляването на дискомфорта и запазването на възможно най-добро качество на живот.
Тогава спокойствието придобива още по-голяма стойност. Целта е човекът да не прекарва дните си в страх, болка и непрекъснато напрежение, а да получава необходимата грижа в сигурна и достойна среда.
И спокойствието на близките има значение. Когато семейството знае, че пациентът е наблюдаван, лекарствата му се дават според назначенията и има кой да реагира при необходимост, посещенията могат отново да бъдат време за разговор и близост, а не непрекъсната проверка дали всичко е направено правилно.
Възстановяването на болен човек рядко зависи само от един фактор. Медицинското лечение остава водещо, а при необходимост към него се добавят сестрински грижи, рехабилитация, правилно хранене и помощ в ежедневието.
Но сред всички тези грижи има нещо много човешко и лесно за подценяване – усещането, че човекът е на сигурно място, че някой следи състоянието му и че може просто да се съсредоточи върху почивката и възстановяването си.
