Объркването и дезориентацията са сред най-характерните симптоми на деменцията и често са едни от най-трудните моменти и за самия човек, и за неговите близки. В даден момент човекът може да не разпознава мястото, на което се намира, да не знае коя година е, да не помни къде живее или да не разпознава хора, които вижда всеки ден. Понякога това състояние се появява постепенно, а друг път настъпва внезапно и предизвиква силна тревожност, страх или раздразнение.
За семейството подобни ситуации са емоционално натоварващи. Първата ни реакция е да се опитаме да убедим човека, че греши, или да го върнем към реалността с логични обяснения. При деменцията обаче този подход рядко дава резултат. В много случаи той дори засилва объркването и води до допълнително напрежение.
Хубаво е първо да се разбере, че дезориентацията не е проява на инат или нежелание за сътрудничество. Тя е следствие от промените в мозъка, които нарушават способността за обработка и съхраняване на информация. За човека с деменция неговото възприятие е напълно реално, независимо че не съответства на действителността.
Една от най-важните реакции е запазването на спокойствие. Ако близките говорят високо, спорят или показват раздразнение, човекът с деменция обикновено става още по-тревожен. Спокойният тон, бавният говор и увереното поведение създават усещане за сигурност и могат значително да намалят напрежението.
Когато човекът е дезориентиран, е добре да се използват кратки и ясни изречения, вместо дълги обяснения. Ако например човекът пита многократно къде се намира, спокойно може да му бъде обяснено, че е на безопасно място и че близките са до него. Повтарянето на информацията често е необходимо и не бива да се възприема като безсмислено.
Една от честите грешки е непрекъснатото поправяне на пациента. Ако човекът настоява, че трябва да тръгне за работа, въпреки че е пенсионер от години, спорът обикновено няма да доведе до положителен резултат. Вместо това е по-добре разговорът внимателно да бъде насочен към друга тема или да се предложи занимание, което ще отвлече вниманието му.
Разсейването е една от най-ефективните техники при деменция. Ако човекът започне да проявява тревожност или объркване, често помага разговор за любима тема, разглеждане на семейни снимки, слушане на позната музика или кратка разходка. Целта не е да се игнорира проблемът, а вниманието постепенно да бъде насочено към нещо приятно и познато.
Познатата среда също играе огромна роля. Колкото повече познати предмети и ежедневни навици присъстват около човека, толкова по-лесно той се ориентира. Семейните снимки, часовниците с големи цифри, календарите и ясно обозначените помещения могат да подпомогнат ориентацията и да намалят чувството на несигурност.
Дезориентацията често се засилва вечер. Това явление, известно като синдром на залеза, се наблюдава при много хора с деменция. В края на деня те могат да станат по-неспокойни, по-объркани и по-раздразнителни. Добре осветените помещения, спокойната атмосфера и избягването на прекомерните стимули могат да намалят проявите на това състояние.
Не всяко внезапно объркване обаче се дължи единствено на деменцията. Ако човек, който обикновено е сравнително спокоен, внезапно стане силно дезориентиран, това може да бъде признак за друго медицинско състояние. Инфекции на пикочните пътища, обезводняване, висока температура, нарушения в нивата на кръвната захар, болка или странични ефекти от лекарства могат временно да влошат когнитивното състояние. В подобни случаи е необходима своевременна медицинска оценка.
Физическият комфорт също не бива да бъде пренебрегван. Гладът, жаждата, нуждата от тоалетна, неудобното положение на тялото или неподходящата температура в помещението могат да предизвикат неспокойствие, което лесно се приема за проява на самата деменция. Проверяването на тези основни нужди често помага за бързото успокояване на човека.
Леко хващане за ръката или внимателно докосване по рамото създават усещане за подкрепа, стига човекът да приема подобен контакт спокойно. Невербалната комуникация често остава добре запазена дори в по-напредналите стадии на заболяването.
Важно е близките да не приемат лично поведението на човека с деменция. Агресивните думи, обвиненията или отказът от съдействие най-често са резултат от заболяването, а не от истинските чувства на пациента. Осъзнаването на този факт помага да се реагира с повече разбиране и търпение.
При по-напреднала деменция ежедневното наблюдение става все по-важно. Необходимо е да се следи не само паметта, но и безопасността на човека. Дезориентираният пациент може да се опита да напусне дома, да забрави включен електроуред или да изпадне в рискова ситуация, без да осъзнава опасността.
В подобни случаи професионалната грижа може значително да намали риска както за пациента, така и за неговите близки. В специализиран хоспис за дементно болниСердика медицинският екип наблюдава постоянно състоянието на пациентите, реагира своевременно при промени и създава спокойна, предвидима среда, която намалява тревожността и объркването.
Особено ценна е грижата в специализиран хоспис за хора с деменцияСердика, където персоналът е обучен да работи с характерните прояви на заболяването. Индивидуалният подход, ясният дневен режим, адаптираната среда и постоянната комуникация помагат на пациентите да се чувстват по-сигурни, а близките получават увереност, че техният роднина е под професионално наблюдение.
Макар дезориентацията да е естествена част от развитието на деменцията, правилната реакция може значително да намали напрежението и страха. Спокойното отношение, уважението към достойнството на човека, предвидимата среда и навременната медицинска грижа за дементно болния човек създават условия за по-добро качество на живот. Най-важното е човекът с деменция да усеща, че не е сам, че е в безопасност и че около него има хора, които го разбират и подкрепят независимо от трудностите, които заболяването носи.
