Изписването от болница обикновено се възприема като добра новина. Лечението е приключило, състоянието е стабилизирано и човекът може да се прибере у дома. Понякога обаче семейството се сблъсква с друга реалност: пациентът вече няма нужда от активно болнично лечение, но все още не може да се справя самостоятелно.
Това се случва често след тежък инсулт, голяма операция, счупване, продължително обездвижване или при обостряне на хронично заболяване. Човекът може да има нужда от помощ при ставане и хранене, редовен прием на лекарства, превръзки, назначени вливания или инжекции, наблюдение на състоянието и грижа за личната хигиена.
Тогава въпросът вече не е само Кога го изписват, а и Как ще организираме грижата след изписването?
Първата стъпка е да разберете от каква грижа действително има нужда
Преди пациентът да напусне болницата е важно близките да разполагат с епикризата и да са наясно с препоръките за последващо лечение. Необходимо е да знаете какви лекарства трябва да приема човекът, има ли назначени превръзки, вливания или други манипулации, кога са следващите контролни прегледи и необходима ли е рехабилитация.
Тук трябва да се направи важно разграничение между медицинската стабилност и самостоятелността.
Човек може да бъде достатъчно стабилен, за да не се нуждае повече от активно болнично лечение, но едновременно с това да не може сам да стане от леглото, да отиде до тоалетната или да се нахрани.
Именно тези практически въпроси трябва да бъдат решени още преди прибирането.
Ако пациентът е сравнително самостоятелен, домашната грижа често е възможна. Семейството може да организира помощ при пазаруване, хранене и домакински дейности, а необходимите медицински манипулации да бъдат извършвани според назначенията и организацията на последващата медицинска грижа.
Ситуацията става по-сложна, когато човекът се нуждае от помощ многократно през деня и нощта.
Когато говорим за гледане на лежащо болен пациент например, то той трябва да бъде обслужван при хранене, за лична хигиена, да бъде позициониран правилно и да се следи състоянието на кожата му. Ако използва памперси, те трябва да бъдат сменяни редовно. При продължително обездвижване трябва да се обърне специално внимание и на риска от декубитални рани.
Това вече представлява практически денонощна грижа, която може да бъде много трудна за организиране само от членовете на семейството.
Кога след изписването е необходима рехабилитация?
Друг често срещан сценарий е медицинският проблем да е овладян, но пациентът да е загубил голяма част от двигателните си възможности.
След инсулт например човек може да има слабост или парализа на едната страна на тялото, проблеми с равновесието и невъзможност да ходи самостоятелно. След ортопедична операция може да има нужда от постепенно раздвижване и възстановяване на мускулната сила. Продължителният престой на легло също може да доведе до значително отслабване, особено при възрастните хора.
В такива случаи една от възможностите е специализирана болнична рехабилитация, когато пациентът отговаря на медицинските критерии за нея.
Особено важно е да се обърне внимание на епикризата. Ако след болничното лечение е необходима последваща рехабилитация, това трябва да бъде обсъдено с лекуващия екип още преди изписването. В зависимост от заболяването, състоянието и медицинските показания може да има възможност за продължаване на лечението и рехабилитацията в специализирано лечебно заведение.
При други пациенти е възможна амбулаторна рехабилитация – човекът живее вкъщи и посещава център за процедурите и упражненията си. Този вариант обаче предполага пациентът да може безопасно да бъде транспортиран и да не се нуждае от непрекъснато медицинско наблюдение.
Не всеки човек след изписване има нужда от интензивна рехабилитация. При тежко хронично болни и продължително обездвижени пациенти целта понякога е поддържаща – запазване на възможния обем на движение, ограничаване на последствията от залежаването и поддържане на максимален комфорт.
Кога хосписът е подходящ вариант?
Хосписната грижа може да бъде решение, когато пациентът няма необходимост да остане в болница за активно лечение, но продължава да се нуждае от дългосрочни медицински, сестрински и санитарни грижи.
Това може да се отнася за лежащо болни хора, пациенти след тежки инсулти с голяма загуба на самостоятелност, хора с парализи и парези, тежки хронични заболявания, напреднала деменция или онкологични заболявания.
В Хоспис Варна „Сердика“, също и Бургас и София се осигуряват 24-часови медицински и санитарни грижи, дългосрочна грижа за лежащо болни и специализирана грижа за трудноподвижни хора. Тя може да включва проследяване на общото състояние и кръвното налягане, прием на предписаните лекарства по лекарско назначение, както и назначени вливания, инжекции и превръзки според състоянието и медицинските указания.
Важна част е и ежедневното обслужване – хранене, поддържане на личната хигиена и помощ при основните дейности, които пациентът вече не може да извършва самостоятелно.
За лежащо болните особено значение има превенцията на последствията от продължителното обездвижване. Това включва подходящи санитарни грижи, наблюдение на кожата, правилно позициониране и мерки за намаляване на риска от декубитални рани.
Според състоянието може да бъде включена и поддържаща рехабилитация и кинезитерапия.
Това прави хосписът и хосписната грижа различна от активното болнично лечение и от обикновената помощ в домашни условия. Пациентът вече може да няма причина да остане в отделение за активно лечение, но все още да има потребности, които семейството трудно може да покрива постоянно.
Не чакайте деня на изписването, за да започнете организацията
Една от най-трудните ситуации е семейството да научи, че пациентът ще бъде изписан след ден-два, и едва тогава да започне да мисли какво ще прави.
Затова е добре още по време на болничния престой да разговаряте с лекуващия екип за следващия етап.
Попитайте конкретно какво ще може да прави пациентът самостоятелно. Може ли да ходи? Може ли да става от леглото? Може ли да се храни сам? Какви медицински манипулации ще бъдат необходими? Нуждае ли се от рехабилитация? Има ли риск от усложнения, които изискват по-интензивно наблюдение?
Епикризата и останалата медицинска документация трябва да бъдат запазени и предоставени на екипа, който ще поеме последващите грижи.
Необходимо е да се помисли и за транспорта. Човек, който не може да седи или да се придвижва безопасно, може да не бъде подходящ за транспортиране с обикновен автомобил. Организацията трябва да бъде съобразена със състоянието му.
Най-важното е семейството да не приема изписването като момент, в който медицинските потребности автоматично приключват.
Понякога следва домашно възстановяване с малко помощ. Друг път е необходима активна рехабилитация. А при тежко болен или напълно зависим от чужда помощ пациент може да бъде необходима продължителна хосписна грижа.
Правилният избор зависи не толкова от диагнозата, колкото от състоянието на човека след болничното лечение. Колко самостоятелен е, от какви медицински манипулации се нуждае, има ли необходимост от рехабилитация и може ли семейството безопасно да осигури необходимата грижа у дома?
Когато тези въпроси бъдат изяснени още преди изписването, преходът от болницата към следващия етап на лечението и грижата може да бъде много по-спокоен – както за пациента, така и за неговите близки.
